prohibited zone :>

Та... ба ли му майката о,0

Докато си слушах музика в леглото тази сутрин / ако сутрин е 12;30 де / се сетих нещо, но едва ли е умно. Ще го напиша, пък.. да излиза.
Става въпрос за времето, шибаното време.
Знаете ли, че на човек фокуса е колкото бирена капачка? Тоест където и да погледнете, вие с яснота виждате горе-долу колкото тази капачка, че и по-малко. За да огледате нещо, то трябва да преместите очите си по целия предмет, изнервящо е когато му се обърне внимание, но е факт. Всичко останало е периферно зрение.
Та.. да си дойдем на темата. Това, което видях днес е, че всичко, което е минало, което сме преживяли е като на лист хартия, плоско. Това, което ни предстои също не е по-релефно. Само и единствено действаме в настоящето.
Не знам дали ще ме разбере някой, но сякаш... ние действаме в един момент и всичко останало за минало и бъдеще е илюзия. То е някак.. не знам, ако се погледнат тези двете триизмерно, са не по-дебели от вестник.
Това е, не го измислих или описах по-умно, просто съм забравил как :)