неделя, 28 септември 2008 г.
Тъй де, преди време котката ни пада два пъти от терасата, единия път се хвана за теловете на долния етаж, втория път...се скрила под на нява съседка колата, оная като тръгнала, чак на новотела й казали, че под колата и има коте и го пуснали.
След време си вървях и за малко се спрях, в краката ми дойде едно котенце. Тръгнах да го взимам, но в тревата зашумя още едничко. Бяха еднакви почти, едното беше по-голямо малко. Прибрах ги у нас, след много караници цяла вечер, баща ми си ги пусна, но бяха с поодрязани мустачки и... както и да е.
Днес в една градинка едно котенце ми пресече пътя. От 11ч до 1 му ших, лепях един кашон с един анцунг на сестра ми и едни оражневи и зелени парцалчета. Стана адски красиво и котенцето в момента спи вътре.
Излъчва една елегантна грация това коте, няма да се дам този път и ще живее у нас ;>
Поздрав ;>
1 Comment:
-
- Веселина Грозева said...
ноември 11, 2008Откакто се помня прибирам бездомни котки.Винаги съм имала котка.Те са като част от мен.Не се чувствам цяла без коте.На 16.03.1995 г.умря най-любимият ми котарак.Плаках 2 дни.Нашите бяха полудели.Когато сълзите ми свършиха и вече не можех да плача ,очите ми бяха подути и с големината на тенис топки,още 2 дни не можех да виждам от отока.Вече не мога да плача така.Вече няма за кой да плача така.