понеделник, 26 април 2010 г.
И си запазваме правото да си бъдем аз.
Гледам си дневничето и се смея на глупости,
некви гари, некви влакове, некви светлни, блата, пронизвания, сломявания, възходи, силуети, критици, просветления, бури, луни загуби, мачкания, душевни чекии (ха!), баси скучното копеленце съм.
Тва да живеем е крайно скучно, ет ол. Мисля малко да поразнообразим. Презаредихме достатъчно, можем да се спуснем надолу.
Иде любимото време за... грешкииииииииии...
... но пък с кого, хаха...!
Песен забравих, трябва да е нещо тематично
е па ще се намери
0 Comments:
Subscribe to:
Коментари за публикацията (Atom)